наджъ̀нвам, -аш, несв.; наджъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наджъ̀нат, св., прех. Надминавам в жънене другиго, жъна повече от друг. Като славейче запя Малинка ‒ / стара песен лее с меден глас: / „Девери наджънали Иринка“. Аc. Босев.