надзвèзден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който се намира много високо на небето, над звездите. Замлъкна тьмний глас в незнайни далнини / и само екот глух в надзвездни висини, / като въздишка се болезнено пронесе. П. П. Славейков.