надзèмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се намира над или върху земната повърхност. Противоп. подземен. Тази младеж ще пререже нашата млада Република с шосета и железопътни линии,... ще прерови земните недра, ще извади всички подземни и надземни блага. Караславов. Надземно стъбло. Надземни природни богатства. 2. Поет. Който се намира над земята, във въздуха. Бурни, тягостни нощѝ: / пъплят облаци дъждливи / по надземни висоти. Яворов.
|