надзирàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който има длъжност да надзирава нещо, да упражнява надзор над нещо. Направиха барака и в нея живееше надзирателят на работниците. Йовков. Предадоха ме на едно заптие да ме води в стаята на тъмничния надзирател. Величков.
|