надѝгам, -аш, несв.; надѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надѝгнат, св., прех. 1. Вдигам нещо тежко и го понасям; повдигам. Надигам куфара да го кача на трамвая, а кондукторът не дава. Чудомир. 2. Изправям нагоре. В това време десетмината мъже се наредиха в полукръг около наковалнята, надигнали тежките чукове. Дим. Талев. Двете големи и рошави кучета приятно дремят... И при най-слаб шум те изправят уши, надигат глава и заръмжават. Влайков. 3. Вдигам, събирам много неща, обикновено за да ги пренеса някъде. По едно време по улиците се зададоха близки на задържаните..., надигнали постилки и завивки, сахани, пията, тенджери, котлета с ядене, и всички бързат към затвора. Дим. Талев. 4. За вик, глас ‒ повишавам. Що ми се пречкаш, кмете? ‒ започна той, но тозчас надигна гласа си и завика. ‒ Ей!... Какво се заядаш с мене? Йовков. надигам се, надигна се страд.
|