надѝгам се, -аш се, несв.; надѝгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Заставам по-високо, над другите; извисявам се, издигам се. Горе между скалите се показва войник... Но тая фигура като че подскача, надига се и расте. Йовков. || Стоя по-високо над другите. Отвъд реката се надига високата планина. А. Каралийчев. || Местя се по високо; издигам се бавно, вдигам се. Надвечер тъмни облаци се появиха откъм запад и все повече се надигаха. Йовков. Над тях бавно се надигна слънцето и в лека позлата обля крайбрежния рид. П. Ю. Тодоров. Надига се мрак иззад сини балкани; / тъмнеят далечни гори. К. Христов. || Местя повърхността си по-нагоре, като увеличавам обема си. Ето кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Дим. Талев. Митруш скочи... Гърдите му се надигаха от ускореното дишане. Д. Добревски. Тестото се надига. 2. Ставам, изправям се. Едно мършаво куче се надигна из сянката на оградата и се чакани да залае. Йовков. Марина изгледа и се надигна от стола си. К. Петканов. Като се надигна и погледна през плета, Лазар Будура видя, че по пътя между нивите вървеше голяма покрита каруца и идеше насам. Йовков. Файтонджията шибаше конете... Пътникът, недоволен, ръмжеше на седалката и от време на време се надигаше да види бягат ли конете. Д. Добревски. Надигам се на пръсти. || Разг. Ставам от сън. Благойчо... се прозина, отвори очи и скочи на постелята. ‒ Какво си се надигнал толкова рано ‒ смъмра го баща му. ‒ Лягай да порастеш. Кр. Григоров. 3. Минавам към масово действие; активизирам се. Па цялото село ще се надигне, / за хубаво нали е ‒ ще работим! Аc. Босев. Земята стана. Първи май зове. / Горите са задъхани от речи, / надигайте се, шумни градове! / Елате на митинг, села далечни! Хр. Радевски. Надигам се на борба. || Започвам да се бунтувам. В лют двубой / се надигат / два свята ‒ / най-прекрасната твоя мечта! Вес. Георгиев. || Ставам силен, активен. По всички краища на земята се надига мощният призив на народите за мир. 4. За мелодия, глас, шум ‒ извисявам се, нося се, подемам се нависоко. Първите звукове на песента се извишават и надигат ‒ да могат сякаш да се чуят много надалече, чак до село. Влайков. Неочаквано откъм края на селото се зачу шум. Надигна се, порасна и като буря нахлу в селото. Йовков. 5. В съчет. със съществителни като вик, шум, вой, глъчка и под. ‒ означава започване на, действието, изразено в съществителното, напр. надига се вик, надига се глъчка, надига се врява. 6. Обикн. за чувства ‒ пораждам се и се засилвам, раста. Нещо топло и сладко се надига в душата му... Той си запя. Йовков. Вълна на умиление се надигна в гърдите ѝ. К. Петканов. И дълбока, неукротима злоба се надигаше от дъното на душата му. Караславов. Надига се ропот. 7. Разг. Надувам се, перча се. Па ще дохождат тогава от махалата да те викат: „Дичо, а да идем да ни копаеш.“ Пък ти ще им се надигаш. Влайков.
|