надѝплен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от надипля. 2. Като прил. ‒ а) Направен на дипли; плисиран. Тя беше облечена е дълъг, надиплен фустан. Дим. Талев. б) Сдиплен за прибиране, сгънат. После отключи раклата и започна бърже да разхвърля надиплените дрехи. К. Петканов.
|