надмèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който неоснователно смята, че превишава другите с качествата си; високомерен, горделив. Тя не дружеше почти с никого, намираха я надменна и горда, говореха зле за нея. Йовков. 2. Който изразява високомерие, гордост, самоувереност. Барутчиев ‒ младият... бе нисък... с орлов нос и малко надменни очи. Дим. Димов. Гледа някак през рамо с твърд, малко надменен поглед. Йовков. Надменен вид. Надменен тон.
|