надмèнност, -ттà, мн. няма, ж. Самочувствие на надменен; високомерие. Ето го, цял изпълнен с надменност и високомерие, с ръце отзад, той дава едното си ухо и насмешливо слуша какво му говорят. Йовков. Някакво самодоволство и суета, и надменност се четяха в тая физиономия. Вазов.
|