надминàвам, -аш, несв.; надмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмѝнат, св., прех. 1. При движение ‒ излизам по-напред от някого; изпреварвам. Хукнаха най-напред към Демировата кръчма... Рангел... надмина скоро другаря си. Вазов. Ти като че не бързаш днес, вуйчо докторе... ‒ Настигнах те и те надминах. А. Каменова. 2. Ставам по-голям; надхвърлям, надраствам. Учудването на Сивушка надмина страха ѝ. Орлин Василев. Но туй, което видяхме в действителност, надмина всичките наши очаквания. Ал. Константинов. Надула се жабата да надмине вола. Погов. || По-голям съм. Неговият гигантски ръст надминаваше с три педи главата на дребния Ахмед ага. Вазов. Той издигна ръжта... и я показа на Гроздана. После я приравни със себе си... ‒ върховете на ръжта надминаваха раменете му. Йовков. Началникът... с особено задоволство посрещна многочислената дружина на буковския кмет, която по брой надминаваше всички избирателни групи. Влайков. 3. За душевни и физически качества ‒ превъзхождам, стоя по-високо от някого. Перущице бледна, гнездо на герои, / ... / Ти с твойта смърт страшна и храбри моми, / Картаген надмина. Спарта засрами. Вазов. У мене ли няма сила във всичко да се меря с Иванка? Аз ли не съм в състояние да надмина Иванка? В. Друмев. □ Надминавам себе си ‒ извършвам повече, отколкото може да се очаква от мене.
|