надмя̀там, -аш, несв.; надмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмèтнат, св., прех. Диал. Мятам по-надалеч от някого, надминавам някого в мятане; надхвърлям. Събрали са се, набрали / до седемдесет дружина. / ... / На бял си камък мятаха. / ... / Никола мята, надмята, / защо го гледа Лиляна. Нар. пес. надмятам се, надметна се страд.
|