наднѝквам, -аш, несв.; наднѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поглеждам за късо време; надзървам. Отварям прозореца, надниквам и гледам един машинист спокойно си пуши лулата. Ал. Константинов. Отидох и аз, та надникнах из пролуката на портата. Влайков. Янко надникна през открехнатата врата. Ем. Коралов. || Прен. Прониквам, виждам същността на нещо. И бързаше сякаш да остане сам ‒ сам да надникне в мислите си, в душата си. Йовков. Трябва да му надникнеш в душата, да узнаеш какво мисли и от какво се страхува. Кр. Григоров. 2. Показвам се за малко, едва; надзъртам. Облаците се разкъсаха на големи парцали и през тях надникна луната ‒ чиста, хубава. Елин Пелин. Ей и синчецът подранил, / из шубраци надникна. П. П. Славейков.
|