наднѝчам, -аш, несв.; наднѝкна -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Гледам, наблюдавам нещо, обикновено като гледам през някакъв отвор, пролука и др.; надзъртам. Прилепен и снишен до оградата, Гроздан надничаше в двора. Йовков. Янко Шутия... се е хванал за ритлата и наднича в колата. Елин Пелин. Найденовите момчета претърсиха общината, къщата му, надничаха в зимниците, катериха се по таваните, но не можаха да го намерят. А. Каралийчев. 2. Показвам се, обикн. през отвор, пролука и др. Измежду многото овошки едвам надничат тук-там керемидените покриви на къщите. Влайков. Зад скалистите върхове на Провадия надничаше слънцето. Йовков. По небето летяха разкъсани дъждовни облаци, между които от време на време надничаше луната. Дим. Димов.
|