надòлу и (диал.) надòле нареч. 1. По посока към земята ‒ наклонено или отвесно. И Огнянов тъжно наведе глава надолу. Вазов. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. Йовков. Еньо пак се намръщи и погледна надолу. Елин Пелин. Тресна изстрел сухо и грозно. Пъдпъдъкът се превъртя, увисна с главата надолу и сякаш поет от вихрушка..., падна в жълтото стърнище. Ем. Станев. Плюй надолу ‒ на брадата ти, плюй нагоре ‒ на лицето ти ще падне. Погов. 2. Към долната част, към долния край на нещо. Лицето му изглеждаше разделено на две различни половини: начумерено и малко строго до очите, до носа, засмяно и весело по-надолу. Йовков. Раздруса ръката му..., като радостно го гледаше отгоре надолу. Йовков. 3. Към по-ниското място. Тук зее пропаст, урви вратоломни, / ... / а по-надолу езерце светлей. К. Христов. Работникът вървеше и му се струваше, че все още се спущаше надолу по стръмната стълба на скелето. Елин Пелин. И се спуснаха надолу по стръмнината... ‒ а от там до гората беше близо. Дим. Талев. || За речно корито ‒ по посоката, в която тече реката. Животворящата и бъблива селска речица... от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне... По коритото надолу шаварът и тревата пожълтяха и се сплазиха. Елин Пелин. Ние го оставихме и отминахме надолу по реката. Ем. Станев. || Към по-ниски места. Над Охрид лазурът е / толкоз просторен и син, / а още надоле / е светлият бряг на Егея. Вапцаров. || Надълбоко, в дълбочините, навътре. Надоле! Надоле! Надоле! / В студените бездни слезни. Смирненски. □ Нагоре-надолу ‒ навсякъде, по всички посоки. От двора на крепостта, където се суетяха нагоре-надолу хора,... погледът му се плъзна долу към заспалата равнина. Ст. Загорчинов. Обръщам с главата надолу ‒ а) Обърквам. Но дойде нещо, което наруши спокойствието ми... и обърна всичко с главата надолу. Елин Пелин. б) Променям из основи, коренно. Това преобърна с главата надолу техните възгледи. С главата надолу ‒ стремглаво. С главата надолу е (тръгнало е) всичко ‒ всичко е объркано.
|