надоя̀вам, -аш, несв.; надоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Доя известно количество мляко. Надоих една паница мляко. 2. Диал. За кърмачка ‒ давам на дете да се набозае; накърмям. Ох, гладно, гладно е, горкото... ‒ Надой го, булка, надой го! Елин Пелин. надоявам се, надоя се страд.
|