надприкàзвам, -аш, несв.; надприкѝжа, -еш, мин. св. надприказах, св., прех. Приказвам повече от някого, надвивам някого в приказване; наддумвам. Кръстьо приказвал с един адвокат от града и пред всичките селяни го надприказвал. Караславов.