надрàствам, -аш, несв.; надрастà, -еш, мин. св. надрàстох, прич. мин. св. деят. надрàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, и надрàсна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Израствам по-висок от другиго. Кончето едва що надхвърли година, а надраснало майка си. Кр. Григоров. В иглолистната гора борът надраства смърча. 2. Прен. Издигам се над околната среда с дарби, умствени способности, морални качества; надминавам, надхвърлям. Той (Ботев) е надрасъл времето си и само ранната му смърт побърква да го имаме в пълния разцвет на таланта му. П. П. Славейков.
\n
|