надръ̀нквам, -аш, несв.; надръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Дрънкам, изказвам много глупости или празни приказки. Аз просто се пошегувах... А ти изведнъж фукна и ми надрънка куп глупости. Ив. Мартинов. надрънквам се, надрънкам се страд.