надсвѝрвам, -аш, несв.; надсвѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Свиря повече или по-хубаво от някого, надминавам в свирене. Пасе си стадото..., вятърът люшка тревата и съска във високите кипариси, а той надува свирката срещу него, за да го надсвири. Л. Стоянов. Ще ви надсвирим и ще ви надпеем. Кр. Григоров.
|