надỳвам се, -аш се, несв.; надỳя се, -ỳеш се, мин. св. надỳх се, св., непрех. 1. Като поемам въздух, увеличавам обема си; издувам се. Мъжката (дропла) се надуваше също като пуяк. Йовков. Надула се жаба, да надмине вола. Погов. 2. Подувам се, възпалявам се. Кръв изтече много ‒... кракът взе да се надува и нагоре. Ц. Гинчев. Наду ми се бузата. 3. Разг. Държа се надменно, гордея се. Каква гордост беше то, че тръгваме за изложението със свой трен... Но най-вече се надувахме с новоmama, с модерната конструкция и с чистотата на вагоните. Ал. Константинов. Надува се като пуяк. Погов. От каквото се мъдър срамува, с него се лудият надува. Погов. 4. Разг. Държа се сърдито. А сега, колкото повече тя припка и му угажда, толкова повече се сърди и надува. Влайков.
|