надỳмвам, -аш, несв.; надỳмам, -аш, св., прех. Диал. 1. Казвам, думам някому много, неприятни неща; наговорвам, наприказвам. Днешните млади не му мислят. Ще вземат, ще ти надумат, ще те натоварят с приказки, да те заболи сърцето. Йовков. Всичко му казах, всичко. Ху-у-баво му надумах. Йовков. От далечен път ще се завърне загрижен, тя ще му надума и било, и небило. К. Петканов. 2. Убеждавам някого в нещо. А Раксин е надумал великите боляри да не отстъпват. Вазов. Надумали са ги чорбаджиите да се отпишат от стопанството. А. Гуляшки.
|