надỳмвам се1, -аш се, несв.; надỳмам се, -аш се, св., сред и взаим. Наговарям се с някого. Надумват се двамата ‒ тя да ме залисва във воденицата, а той да краде дърва. Йовков.
надỳмвам се2, -аш се, несв.; надỳмам се, -аш се, св., непрех. Разг. Говоря до насита; наприказвам се. Стани, Марийке, я стани, / стани иди си у вази, / ... / да ти се мама нарадва, / да ти се мама надума. Нар. пес.
|