надỳхвам, -аш, несв.; надỳхам, -аш, св., прех. 1. За вятър ‒ духам много някого. Надуха ме вятърът. 2. Вкарвам чрез духане; вдухвам. Най-после му надуха с цев някакъв лютив черен прах в носа. Елин Пелин. надухвам се, надухам се страд.