надỳшвам, -аш, несв.; надỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Усещам някакъв дъх, миризма. Кучетата надушиха чужденеца, изскочиха от мръсните дворища и го залаяха. Елин Пелин. 2. Прен. Научавам, узнавам, подразбирам нещо, досещам се за нещо. Искаме тук, у вас, да ни приемеш нас двамата за няколко дни. Имаме особена задача... ‒ Бре, Мирчо, ами ако надуши полицията? Ем. Коралов. Изглежда, че българските батареи бяха надушили най-сетне немската артилерия, бяха насочили към нея огъня си. Вежинов. надушвам се, надуша се непрех. и взаим.
|