надхѝтрям, -яш, несв.; надхитря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Проявявам се като по-хитър от някого, успявам с хитрост да измамя някого. Ще надхитрят ли врага или той ще ги издебне и нападне. Ем. Коралов. Много ваши лъжи ние вземаме за истина само защото ни се иска да бъдат такива, а вие си мислите, че сте ни надхитрили. Г. Райчев. надхитрям се, надхитря се страд.
|