надълбòко нареч. 1. На голяма дълбочина, дълбоко навътре или във вътрешността на нещо. Политна и... в тоя миг усети забитите надълбоко в ръката си тръни. К. Петканов. Недоволството, което сегиз-тогиз неволно се зараждаше в душата ѝ, тя криеше и потуляше нейде надълбоко. Влайков. Корените на ореха проникват надълбоко в почвата. 2. Задълбочено. Той разработва надълбоко въпросите, които го занимават.
|