надъ̀лго нареч. 1. На голяма дължина. Една вечер, когато слънцето беше превалило и сенките от стрехите бяха се проточили надълго, в Антимовския хан влезе един непознат и малко чудноват човек. Йовков. 2. Много подробно, с големи подробности. Противоп. накратко. Няма да се разпространявам надълго да описвам трудностите на пътуването. З. Стоянов. Ана и Цветина майка заприказваха надълго за това, за онова. Елин Пелин. □ На дълго и (на) широко ‒ при разказване: много дълго, с големи подробности.
|