надъ̀хвам, -аш, несв.; надъ̀хам, -аш, св., прех. 1. Дъхам върху нещо да се покрие с пара. Надъхай огледалцето и го изтрий. 2. Внушавам някому мисли, идеи, настроения. Така ги бе надъхал със своите мисли и идеи, че те не дадоха Младену и дума да продума за такава долна измяна. Влайков. || Настройвам, подстрекавам против някого. Твоят сан е крив, той ги поведе подир себе си, той ги надъха. Йовков. надъхвам се, надъхам се страд.
|