наедря̀вам, -аш, несв.; наедрèя, -èеш, мин. св. наедря̀х, прич. мин. св. деят. наедря̀л, -а, -о, мн. наедрèли, св., непрех. Ставам по-едър, по-голям. Найден беше порасъл, наедрял, хубавец под този военен мундир. Вазов. Всеки ден от пладне насетне почваше да духа морският вятър... От него... зърното се налива, наедрява и натежава. Йовков. || Ставам по голям, по-дълъг по време, увеличавам се. От Андреевден денят наедрява колкото просено зърно.
|