наèжвам се, -аш се, несв.; наèжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За животно ‒ правя да ми щръкнат бодлите, космите, козината или перушината. Баро нито се наежи, нито се изрънчи. Той само извърна рунтавата са глава и погледна противника си безстрастно. Вазов. Капитан Мирковски улови тая усмивка, намръщи се засегнат и коравите му мръсни мустаци сякаш се наежиха. Вежинов. 2. Прен. Настройвам се враждебно срещу някого. Момъкът почервеня, наежи се и като отстъпи крачка назад, дигна застрашително здравия дрянов остен. Караславов. За миг той се наежи, стисна зъби, погледът му стана свиреп. Дим. Талев.
|