наèмник, мн. -ци, м. 1. Наемен работник. За двама трима от най-имотните кооперативното стопанство бе добре дошло. Те си отдъхнаха от разправии с изполичари и наемници. Кр. Григоров. 2. Войник в наемна армия. Войнишки рог поздрави трикратно заминаващите и императорския знак, носен от царски скопец, начело на чета славянски наемници. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Човек, който с користни цели защитава чужди интереси; подкупен човек, продажник.
|