нажежèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от нажежа. 2. Като прил. ‒ за метал; който е силно нагрят, нагорещен до зачервяване. Ездачът го удари с бич по ръката. Заболя го, сякаш го бяха ударили с нажежено желязо. К. Петканов. || Който е много нагорещен, напечен. Навън беше светъл, горещ ден; нажеженият въздух трептеше като пламъци. Г. Райчев. Не обичаше той тия тесни градски улици с нажежени калдъръми. Йовков.
|