назàд нареч. 1. В обратна посока на движението. Противоп. напред. Той се повърна назад, спря се и се загледа във високия плет на саята си. Йовков. Момчето грабна коня, метна му се бързо и припна назад към село. Елин Пелин. || Диал. Зад някого или нещо. Напред е дълбоко, назад е бързей. Погов. 2. За израз на заповед: връщай се, отдръпни се, недей. Къде бе? ‒ изкрещя Пантелеевият син, спусна се подире му и улови агронома за яката. ‒ Назад! А. Гуляшки. 3. В посока към задната страна, накъм задната страна на нещо. В следващия миг... капитан Джинс съзнаваше, че един от мрачните типове с твърде леко движение извиваше ръцете му назад. Дим. Димов. Коса, вчесана назад. 4. Разг. Обратно. Няма публика и ни повръщат назад парите. Вазов. Ту крадеше от житото, ту го връщаше назад. Йовков. □ Взимам си думите назад (разг.) ‒ искам извинение за нещо казано, като се отказвам от думите си. Назад-напред (вървя, ходя) (разг.) ‒ от единия до другия край на някакво пространство и обратно (вървя, ходя); насам-натам. Не оставам назад от някого (разг.) ‒ старая се да имам същите успехи, постижения и пр. като някого, не допускам да ме изпревари в нещо. Тръгнало ми е назад (разг.) ‒ непрекъснато търпя неуспехи.
|