наздрàвица ж. Благопожелание, изказано на някого или за нещо, което се съпътства с пиене на вино; тост. А виното, дето пихме, и наздравиците, които изрекохме, помниш ли? Ст. Загорчинов. Паници с вино обикаляха пируващите, чуваха се наздравици. Вазов. □ Вдигам наздравица ‒ изказвам пожелание с чаша вино в ръка при тържествен случай в чест на някого, нещо. Пия наздравица ‒ пия чаша вино след изказване на пожелание в чест на някого, нещо.
|