наздрàво нареч. Диал. 1. Със положителност; сигурно. Димитровото лице доби недоверчиво изражение. ‒ Наздраво знаеш ли, Милено? ‒ Та нали ти аз думам, Димитре? Оная жена... няма да ме лъже? Вазов. 2. Сериозно, не на шега, истински. Властолюбието есе повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев. Аз се разболях от лошата храна... В грижа около мене Мицо се простуди и легна наздраво. Сега обърнах пък аз да го лекувам с помощта на учителя. Яворов.
|