назначàвам, -аш, несв.; назначà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям на служба някого. Примоли ми се да остане, та да види какво ще ѝ отговорят от Министерството. То до сега като не я назначиха, надали ще я назначат вече. Йовков. 2. Определям, избирам някого да изпълни определена задача. В началото командирът не се решаваше да му даде някаква отговорни задача, но като видя колко предан и ловък е Янко, един ден го назначи часовой заедно с други вече опитни партизани. Ем. Коралов. Назначавам комисия да анкетира случая: председател ‒ главният инженер. Ив. Мартинов. || Книж. Определям кога да стане, да се извърши нещо; насрочвам. Той бе чул с тайна тревога от хана, че ще повика назад кълчищата си и бе назначил на Балдя и Радоила среща тая вечер у дома си. Вазов. Лелята склони да му прехвърли имота си. Но когато назначиха деня за прехвърлянето, тя пак се запъна. Караславов. назначавам се, назнача се страд.
|