назначèние, мн. -я, ср. 1. Назначаване. Знаеш ли, че съм назначена? И служба имам, и заплата, и квартира!... Знаеш ли, какво ми каза за назначението ми? Йовков. || Разг. Документ, заповед за назначаване на служба. Сега Колчо рече още веднъж да поговори и с баща си. Той му показа назначението. Не е вече на лъжа. Влайков. Назначението ми още не е излязло. 2. Воен. Определена, възложена работа, задача на някого. Господин поручик, аз нямам никакво назначение. Какво ще заповядате? Ив. Мартинов. 3. Остар. Предназначение, цел. Сутринта учениците с удивление видяха в коритото на училищната чешма, че киснеха сноп дрянови пръчки. Скоро назначението им стана явно. Вазов.
|