назобя̀вам, -аш, несв.; назобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нахранвам със зоб. Първият есенен дъжд падна... През тоя ден тополчани като да полудяха. От тъмни зори зашариха из дворищата. Бързаха да назобят и напоят добитъка. К. Петканов. Да назобите конете, черните, утре ще ида с тях в града. Йовков. назобявам се, назобя се страд.
|