назря̀вам, -аш, несв.; назрèя, -èеш, мин. св. назря̀х, прич. мин. св. деят. назря̀л, -а, -о, мн. назрèли, св., непрех. 1. Наближавам да узрея напълно, ставам постепенно зрял. Назрява вече тучна нива, / класец натегнал се привежда. Яворов. || За цирей ‒ ще се пробия скоро. 2. Прен. За мисъл, идея, решение и др. ‒ в процес съм да се очертая, да се оформя напълно. В ума ми назря една странни мисъл: станах и втори път разтворих куфара си..., извадих от там чиста тетрадка: решил бях да препиша в нея тия няколко писма. Г. Райчев. Продължавал работата си..., в ума му все назрявал някой план и вътрешна сила непрестанно го е потиквала да го изпълни. Дим. Талев. || За революция, важни обществени събития и др. ‒ наближавам да се проявя, да стана; ставам неизбежен. По времето на Паисий ‒ и след него ‒ у нас назряваше и предстоеше не социалистическа революция..., а такава революция, която по своето обективно съдържание и задачи беше всъщност буржоазно-демократическа революция. Т. Павлов.
|