назъ̀бен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от назъбя. 2. Като прил. ‒ чийто край е на зъбци. Един укрепен град изрязваше на хоризонта своите назъбени стени и остри кули. Ст. Загорчинов. Всяка от тия колони... беше обвита на спирала с преплетени дъбови и лозови клонки и по тях назъбени листа. Дим. Талев. Назъбена скала. Назъбено колело.
|