назъ̀рвам, -аш, несв.; назъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Надзървам. Влизаше ту някой от трупата,... ту някой любопитен, който назърваше в пустата зала и си отиваше. Вазов. Ванко зачака, наведе се и назърна през ключовата дупка на вратата. Кр. Велков. Татко отиде ли си? ‒ попита шепнешком Митко и назърна в стаичката. М. Марчевски.
|