наѝвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. (фр.). 1. Простодушен, доверчив. Той беше наивен, доверчив а способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже. Елин Пелин. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав. Йовков. 2. Който изразява простодушие, доверчивост. Тя разказваше за всичко това с наивен детски тон, играеше с очите си, смееше се, тананикаше. Кр. Велков.
|