наѝвност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на наивен; простодушие, доверчивост. Непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов. 2. Наивна постъпка, мнение. Наивности в живота.
|