наизлѝзам, -аш, несв.; наизля̀за, наизлèзеш, мин. св. наизля̀зох, наизлèзе, прич. мин. св. деят. наизля̀зъл, -зла, -зло, мн. наизлèзли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Излизаме мнозина или всички. Пастири със стадата си, воловари, орачи бяха наизлезли в полето. К. Ламбрев. Из угарите наизлезе народ ‒ мъже, жени, деца. А. Гуляшки. Пътниците бяха наизлезли на палубите. Г. Белев.
|