наизỳст нареч. 1. По памет, точно както е в текста. Но а аз зная наизуст много стихотворения... Зная „Муза“ от Некрасов... Искате ли да ви го издекламирам? Йовков. Аз, заедно с други още деца, четях книжката „Първи познания“ ‒ една книжка с питания и отговори. И учехме я нея наизуст. Влайков. 2. Прен. Разг. За някаква работа или въпрос ‒ без да се изхожда от фактите. Защо говориш наизуст? Не знаеш действителността, а само приказваш.
|