|
най частица. За образуване на превъзходна степен. Той палати най-богати / сред града направи. Яворов. Най-после духовете на Бяла черква се поуталожиха и смелостта се повърна на младежите. Вазов. Подружих се аз с други братя хусари... Хусари като хусари, ама и малко по-други, защо да лъжа, това ми най тежи на душата. Ст. Загорчинов.
най съюз. Диал. Но, а. Паднала е тъмна мъгла / на момини равни двора: / не е било тъмна мъгла, / най са били китни свати / да сватуват малка мома. П. П. Славейков. Ти не си за туй родена, / най си родена, дарена, / бяла ханъма да бъдеш. П. Р. Славейков. Не било дърво високо, / най е бил Златан млад юнак, / де води Цика хубава / майци си мила отмяна. Нар. пес.
|