наказàние, мн. -я, ср. 1. Отплата за извършено провинение или престъпление. В тая кондика са записани, наказанията на някои майстори, които са престъпили закона. Р. Стоянов. Признаваше вината си и молеше час по-скоро да се свика другарският съд, за да му определят заслужено наказание. Ив. Хаджимарчев. За наказание днес няма да ти дам хляб. К. Петканов. Смъртно наказание. 2. Разг. Тегло, мъка. Чумата бе минала по тия места едва преда няколко месеца, когато иде за общо наказание ‒ бележа всички редом със смъртния модро-червен знак и рядко да пропусне някого. Дим. Талев.
|