накàзвам1, -аш, несв.; накàжа, -еш, мин. св. накàзах, св., прех. Налагам наказание. Но трябва да ти кажа, че по нашия закон онзи, който ни измами, ние го наказваме със смърт. Йовков Накажи го, но го накажи великодушно. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата. Вазов. наказвам се, накажа се страд.
накàзвам2, -аш, несв.; накàжа, -еш, мин. св. накàзах, св., прех. Наговарям, изприказвам много неща; надумвам. Наказах му всичко, каквото беше ми се насъбрало на душата.
|