накàрвам, -аш, несв.; накàрам, -аш, св., прех. Принуждавам, заставям някого да извърши нещо. Една силна ръка го хвана за шията като железни клещи и го накара да седне на мястото си. Йовков. Кога дойде на себе си, пак ми кажете, аз ще го накарам да говори. Вазов. || Разг. Скланям, убеждавам някого да извърши нещо. На другия ден в работилницата го подкачиха другарите му, които бяха научили от жените си за раждането на детето... Накараха го да почерпи. Дим. Талев. Тая вечер... той накара децата да му изпеят нещо. Вазов. Накара ме та направих все нови възглавници и нови постилки. Влайков. накарвам се, накарам се страд.
|