нàкит м. Нещо, което служи за украса. Къщата ниска и стара, ама види се, че е скоро преправена, и всичките уреди и накити все нови. Влайков. Боздугани, рога от елени, ловджийски рогове по стените допълниха накита на това горско покойно жилище. Вазов. Таша старателно нареждаше накити по главата си. Д. Немиров. || Украшения на облекло ‒ гривни, обици, огърлици и др. Слънцето свети по сребърните ѝ накити, по чапразите, по дебелите старовременни гривни, по големия гердан от фалшиви пендари. Елин Пелин.
|